Нощ е.  Аз...не спя.  
                    Мисля си за теб.  
                                   И за цигари.
   Но разликата не е голяма.Защо?Никой не е зависим от цигарите...Просто психиката ни е прецакана от големите компании така, че от десетки години не мислим трезво...А дали съм зависима от теб?Разбира се, че не!Никой от никого не е зависим!Та нали все някога се разделяме, все някога не сме се познавали дори...Но психиката ми е толкова прецакана от теб, че отдавна не мисля трезво.
    Въпреки че не съм пристрастена към теб,  ти позволявам да ме погубваш чрез спомена за устните ти, галещи моите ; давам ти сила, чак когато го допускам в така или иначе обърканото си съзнание.
    Така, както позволявам на цигарата да ме убие - обвивам я с устни ; давам й сила чак като я запаля.     И вкарвам дима в себе си, и най-сетне се освобождавам от него, но той вече е опустошил нещо в мен.     Така, както позволих на теб милион пъти да влезеш и излезеш от живота ми, след като вече си опустошил милион неща в мен.      ...И накрая излиза,че никой и нищо не ни убива...Сами го правим ; просто търсим кого и какво да обвиним.Нали?...